САКРАЛНИТЕ ЗНАЦИ И ИМЕНА НА БЪЛГАРСКИТЕ КАНОВЕ ОТ ДИНАСТИЯТА ДУЛО

     С това изследване авторът е участвал в Първата алтернативна научна конференция с международно участие "Езотерика и духовност – живот в новото измерение", проведена на 6-7 октомври 2012 г., публикувано в едноименен сборник с доклади, издаден в гр. Шумен през същата година, с. 168-187.

divide

    През най-древния период на земната цивилизация – палеолита – светът е бил обитаван от расата на могъщите титани, притежаващи силна духовност и мотивация към съзидание, благодарение на която те достигнали забележително развитие, въпреки че тогава планетата била дива и некултивирана. Бидейки малобройни, титаните сътворили, влагайки част от личния си генотип, расата на примитивния работник Лулу Амелу (прототипа на бъдещия човек), за да разполагат с необходимата им работна ръка от земеделци и строители на канали за градините в Едем, Северна Месопотамия, и копачи за металодобивните мини в Югоизточна Африка.

    В следващата епоха – тази на боговете – човешката популация бързо нараснала. Боговете поели управлението на териториално разделените човешки групи. Влизайки в ролята на пастири, те започнали да ги облагородяват морално, възпитали човешки лидери, на които предали сложните ритуали на слънчевия култ, както и повечето свои знания и обществени достижения.

   С времето обаче двете раси се смесили, а божествената постепенно се претопила и изчезнала. Управлението, култът, езикът, писмото и другите технически и културни аспекти били продължени от царете-жреци, смятани, по произхода им, за полубогове.

   Посочените три епохи разграничават и определени фази в развитието на езика и писмото. Ще ги набележа накратко, за да покажа мястото на разглежданите в тази статия български кански надписи в цялостната историческа система на писмеността.

Read more...

ТРАКИ, КОТРАГИ И БЪЛГАРИ

1. ПРОТОТРАКИТЕ – ДРЕВНИТЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦИ

    След напускането на Едем около 6500 г. пр.Хр., човешката популация извършила една бавна постъпателна миграция на север и през 6400-6300 г. пр.Хр. се установила на Балканския полуостров. Първите групи селища са в Тесалия, Елада, и на север – по долините на реките Вардар и Струма – в районите на днешните български градове Сандански, Кюстендил, Перник, а след това – в Софийското поле и Тракийската низина. В условията на благоприятен климат, плодородни почви, обилни водни ресурси и просторни пасища за стадата, населението и съответно селищната мрежа нараснали, а във връзка с комуникацията между хората се появила и необходимата инфраструктура. /вж. по-подробно В. Йорданов. Заселването на Тракия през VII хил. пр.Хр. – В: Горгони, кн. 2, 2018, с. 115-168/.

    Спокойно може да се каже, че в този исторически момент – края на VII и следващите VI и V хилядолетия пр.Хр. – на Балканите се формирал човешкият супер-етнос (бялата раса), който изградил своя  цивилизация (родина), от която предстояло да колонизира част от света. По данни на археологията неолитните градове не били съоръжени с крепостни стени. Очевидно в това време все още не е имало чуждоплеменни нашествия и инвазии. Дори не е имало заплаха от хищни животни за градските стада. Едва по-късно, през халколита и бронзовата епоха (IV и III хилядолетия пр.Хр.), започнало строителството на валове с палисади или трънени огради и дълбоки ровове. /пак там/.

    При продължаващото увеличаване на популацията взел да се усеща недостиг на усвоената територия. Това довело до разширяване на обитанието, което пък породило географско раздалечаване на отделните уседнали групи и разкъсване на постоянния контакт между тях. Започнала диференциация на супер-етноса. От Крим до Адриатика, от Карпатите и Трансилвания до Тесалия и Анатолия, постепенно се обособили около 80-90 тракийски племена. Всяко от тях притежавало главен град (метрополия), няколко по-малки селища и прилежащата им територия: възникнал прототипът на полисната система.

Read more...

ЗА КУМАНИТЕ (ПОЛОВЦИ ИЛИ КИПЧАЦИ) И ВСЕ ОЩЕ БИТУВАЩАТА ТЕЗА, ЧЕ ТЕ СА ТЮРКИ

    Представата за куманите в руските хроники и официозната европейска и българска историческа наука е, че това са типични номади-монголоиди, демонизирани като хуните, които ни гледат с грозни и свирепи лица от рисунки и художествени филми.

    За смисъла на името половци са изказвани много предположения. Някои от ранните хипотези са вече отдавна забравени, други са нагаждани към предложените по-късно сближавания с различни слова, преди и те да отстъпят пред новосъздадените етимологии. Ако се игнорират произволните съпоставки, остават две хипотези, запазили се продуктивни до днес. По-старата се корени в опита да бъде обяснено името чрез думата „поле“. Тази народна етимология е фиксирана още при Нестор (XII в.), който отбелязва, че куманите са наречени половци, защото са дошли от пустинята, сиреч от пустошта, степта, полето. През XVIII в. идеята прониква в научната литература и половците се превръщат в „поляни, народ, живеещ в полята“. Интерпретацията чрез лексеми, насочващи към степта, преобладава в европейската наука през ХІХ в. и спорадично се среща и в по-ново време, когато половците биват смятани за „жители на степта, степняци“ (steppe folk, habitants des steppes). В последната четвърт на миналия век Прицак реанимира идеята, като извлича пол-ов‐ци от основа „пол“ (празен, открит) и го приема за превод от qipčaq в значение на „степен/пустинен (народ)“.

Read more...

ПЪТЯТ НА ХЪРВАТИТЕ ОТ ИНДИЯ ДО АДРИАТИКА

Автор: Мато Марчинко
Превод от сърбо-хърватски: Емил Марков
Коментар: Емил Захариев

    Публикацията на автора е по повод доклада, който изнася пред състоялия се в Загреб Международен колоквиум за ранно-иранския произход на предславянските хървати.
(Hrvatsko Slovo, Godina IV. Broj 189, Zagreb, 1998.)

Публикувана в: Ави-тохол. Исторически сборник. Т. II. Нов прочит на българската древност. Съставител д-р Вл. Христов. Редактор Д. Димитров. Издава Сдружение „Авитохол“. С., ИК „Виделина“, 2006, с. 69-71.

 

I. ПРАРОДИНАТА НА ХЪРВАТИТЕ

    Според автора най-новите археологически открития доказват, че прародината на арийците е била Индия. Те наричали себе си сарасвати (Sarasvati) или харахвати (Harahvaiti) според индийските епоси “Веда " в периода 3750—1800 пр. Хр.

    Тогава те са живеели в северните части на днешна Индия, известни сега като пустинята Тар. Но до VII—V в. пр. Хр. този обширен район е бил плодороден, напояван от многоводната река Сарасвати. С настъпващите неблагоприятни климатични промени първоарийците започват своето преселение, както следва:

9. днешен Афганистан
10. днешен Северен Иран
11. южните части на Закавказието.
12. планинските части на древна Месопотамия
13. Северо-източна М. Азия Разпръсналият се народ сарасвати из цялата тази обширна територия започнал да се нарича харахвати (Hrvati).

II. ПРОИЗХОД, ЗНАЧЕНИЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИМЕТО HRVAT

В състава си думата HRVAT съдържа AR. От AR се образува Арии (Arijac).

Read more...

ПРИНОС КЪМ ПРОУЧВАНЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА ОТ ЗЕМИТЕ В ИЗТОЧНАТА ЧАСТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ПРЕЗ VII-V ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПР. Н. Е.

    В подготвената ни за печат монография “Приноси към проучване металургичното производство и металообработването в земите на древна Тракия през каменно-медната и бронзовата епохи" (Топалов, под печат), представихме част от несъгласията си с някои от основните постановки в монографията на Х. Хаарман “Загадката на Дунавската цивилизация" (Хаарман, 2015, превод на Haarmann, 2011). Отделни наши виждания за тази монография са отразени и в студията ни “Принос към проучване на двойните брадви от земите на североизточната част на Балканския полуостров в периода от VI хил. пр. н. е. до I хил. пр. н. е." (Топалов, 2017).

Read more...

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ КОЛЕКТИВНИ МОНЕТНИ НАХОДКИ В БЪЛГАРИЯ

     В края на 2017 г. излезе от печат двутомният "Опис на колективните монетни находки от България". Описът съдържа кратки съобщения за колективни монетни находки от всички исторически епохи, открити върху днешната територия на Република България и отчасти извън нея. Хронологията на укриване на находките обхваща времето от предмонетната епоха до средата на ХХ в. или приблизително 3000 години. Общият брой на описаните находки е около 3600. Описът е издаден в "бутиков" тираж от 50 екземпляра, който вече е почти изчерпан. Във връзка с това ние сметнахме за необходимо да представим едно извлечение от описа, включващо само най-големите находки. Те ще бъдат представени в две статии: първата включва находки трезорирани от домонетната епоха до 498 г. сл. Хр., а хронологичният обхват на втората е от 498 г. сл. Хр. до ХХ в. В настоящата статия са описани 69 най-големи находки от първия хронологичен период.

Read more...

ОБРАЗЪТ НА КАН ТЕРВЕЛ И НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО "ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ" ЗА VI-ТИ КЛАС

„Живеем във време на стремително скъсяваща се памет."
Кончаловски
„Образованието не е просто в заучаването на факти,
а в тренирането на ума да мисли.“
Айнщайн

     През миналата година се навършиха 1 300 години от победата, извоювана от кан Тервел (701-721 г.) край стените на Константинопол през 718 г., срещу масираното арабско нашествие към Европа. Тази негова военна и политическа победа е спасила християнска Европа от огромна опасност – нашествието на Арабския халифат.

    Акадeмик Антон Дончев, един от съвременните класици на българската ли тература, с респект споделя: „Как е възможно тогавашна България и кан Тервел да победят арабите? Аз още не съм го разбрал. 200 000 души араби са докарани пред Цариград, 1400 кораба. Ромеите не са излезли нито един път вън от стените на крепостта. Тази армия се стопява, връщат се пет кораба обратно и никога повече арабите не достигат до Цариград“.

Read more...

НЕВЕНА

    Когато се завърна преди година от Франкфурт, това кафене на Шишман му  стана любимо. Обичаше да седи на това място дълго. Знаеше, че има смисъл да наблюдава галерията на човешкия живот, с неговите смели и понякога тъжни експозиции. Тук идваха най-вече млади хора и не „рискуваше“ да го видят някои от „оцелелите“ приятели от Академията. В онези години разбра, че най-близкият му приятел, син на един от влиятелните художници по онова време, е писал доноси срещу него и ако не бе тръгнал в онзи септемврийски ден с Берти, щеше да има сериозни неприятности с властта. Съдбата го размина с това минало чрез своите малки чудеса. Като най-вироглав, тогава имаше неблагоразумието да направи шаржове на двама негодници, за които се знаеше, че доносничат, но по-лошото в случая бе, че ги даде за печат в студентския вестник. Не ги отпечатаха, разбира се, но го принудиха да прекъсне следването си и му приписаха утежняващи ситуацията деяния.

Read more...

ЕДИН НАДПИС ОТ МАЛОАЗИЙСКА МИЗИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕЗИКА НА ПЛЕМЕТО МИЗИ

    Добре известно е, че редица византийски автори употребяват етнонима “мизи" като равнозначен на “българи". Според Димитър Ангелов началото на тази употреба трябва да търсим в X в., когато името “мизи" се появява като архаично название на българите, поради факта, че първоначално българите идват и основават държава в старата провинция Мизия (Ангелов, Д. Образуване на българската народност. С., 1971, с. 340-341) . Ангелов отбелязва, че първият автор, който употребява това название за българите е Лъв Дякон, който е знаел истинското име на българите и държавата им, но съзнателно предпочитал да си служи с едно старо архаично название, за да докаже вероятно по такъв начин своята голяма осведоменост върху древната история на балканските земи (Пак там, с. 340) . По подобен начин използва името в началото на XI в., и Фотий Тесалийски, който пише за мизийския народ (τὸ γὰρ τῶν μυςῶν ἔθνος), който бил въстанал срещу ромейската власт (τῆς ̒Ρωμαίων ἀρχῆς), но впоследствие бил разгромен (Срв. Васильевский, В. Один из греческих сборников Московской синодальной библиотеки, ЖМНПр, 248, 1886, с. 101; ГИБИ, 5, 1964, с. 315) . Михаил Аталиат дори обяснява, че българите са мизи, които по-късно получили своето ново название: μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καθέστηκεν ὄνομα. (Ангелов, Д. Цит. съч., с. 372; ГИБИ, 6, 1965, с. 160) Димитър Хоматиан продължава тази практика, като в Краткото житие на св. Климент Охридски пише: Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия. (Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. Увод, текст, превод и обяснителни бележки. С., 1966, с. 175) Интересна е забележката на Александър Милев към сведението за рода на св. Климент: Византийските автори често наричат българите „мизи", а България – „Мизия". Това народностно име се предпочита от тях след падането на България под византийско иго. Охридският архиепископ Григорий е оставил над­пис, в който българите се наричат „мизи“

Read more...

РАЗСИПАНАТА ИСТОРИЯ НА БОЛГ-АРИА. РЕЛИГИЯ И РЕЧ, ВРЕМЕ И НАРОД

ЧАСТЪ I. РЕЛИГИЯ И РЕЧ, ВРЕМЕ И НАРОД

(Публикувана на две части в: Ави-тохол. Исторически сборник. Т. II. Нов прочит на българската древност. Съставител д-р Вл. Христов. Редактор Д. Димитров. Издава Сдружение „Авитохол“. С., ИК „Виделина“, 2006, с. 58-63. Списание Ави-тохол. Директор Д. Димитров. Главен редактор Вл. Христов. Книжка 31, 2009, с. 58-60.)

     + Целта на този ред от мисли е, да хвърли нов поглед върху известни факти, от историята на древните БОЛГ+АРИИ и така да доведе до нови изводи за РЕлигията, РЕчта и историята на БОЛГ+АРИЙСКИЯТ НАРОД.
    + Известно е, че Богьт на БОЛГ+АРИИ-ТЕ е ТангРА. Историческите и археоложки аргументи, в полза на това твърдение са оскъдни. Ще спомена само Михаил Поснов - “История на христианската църква", който цитира Шести Канон, приет на Първия Вселенски Събор в Никея – 325 година след Х(О)РИСТА. А Той започва така : “ДА СЕ СПАЗВАТ ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ, ПРИЕТИ В ЕГИПЕТ...“!? Впоследствие Шести Канон остава, но текстът е променен!? За ЕГИПЕТ въобще не става и дума!? С какво е пречил ЕГИПЕТ, на елинските и латински прелати?
    Ами щел е да подскаже на верващите читатели, че основите на така нареченото “х(о)ристианство", се намират в “Египетската Верска Доктрина". Ще се видат паралелите между Т/АТ+УМ и Бог Дух, РА и Бог Отец, Йосиф и Озирис, Изида и Дева Мария и ХОР и Х(О)РИСТОС!?

    + Основни понятия, като : РЕ+ЛИГА(религия), КРЪСТ+ВА(тсърк+ва), БА/ВА - Душа, КА(КИ)ЧИ -жизнена сила(тело), както и Имената на Основните “Египетски Богове", се използват от х(о)ристианската цивилизация и от нас БОЛГ+АРИИ-ТЕ! Затова понятието на БОЛГ+АРИИТЕ за “убавото мeсто", където отиват душите на праведниците, се наРИча - РА+Й. В христианската доктрина, душите на праведниците отиват при Бог Отец.

    От което следва, че РА е Името на Бог Отец. Това понятие използват и останалите СЛОвенски народи. За сведение на туркофилите, турките го произнасят(ГЬОЗЕЛ БАХЧЕ), което значи (убава градина).

    + Да се запитаме от де идва Т/АНГ+РА? Знаят се подобни названия на Бог, които обхващат обширни географски райони, в почти цела Азия, като : Тангра+-маню, Ченгри, Тенгри, Шенгри, Тангара, Тангароа. Има също подобни топоними - Ангора, Ангара, Анкара(Анкира)!? В Европа има интересни топоними като ТАТ+РА, КАР+ПАТИ(хор+бати), Панония.

    + Видно е, че понятието е съставно.

Read more...