Добре известно е, че редица византийски автори употребяват етнонима “мизи" като равнозначен на “българи". Според Димитър Ангелов началото на тази употреба трябва да търсим в X в., когато името “мизи" се появява като архаично название на българите, поради факта, че първоначално българите идват и основават държава в старата провинция Мизия (Ангелов, Д. Образуване на българската народност. С., 1971, с. 340-341) . Ангелов отбелязва, че първият автор, който употребява това название за българите е Лъв Дякон, който е знаел истинското име на българите и държавата им, но съзнателно предпочитал да си служи с едно старо архаично название, за да докаже вероятно по такъв начин своята голяма осведоменост върху древната история на балканските земи (Пак там, с. 340) . По подобен начин използва името в началото на XI в., и Фотий Тесалийски, който пише за мизийския народ (τὸ γὰρ τῶν μυςῶν ἔθνος), който бил въстанал срещу ромейската власт (τῆς ̒Ρωμαίων ἀρχῆς), но впоследствие бил разгромен (Срв. Васильевский, В. Один из греческих сборников Московской синодальной библиотеки, ЖМНПр, 248, 1886, с. 101; ГИБИ, 5, 1964, с. 315) . Михаил Аталиат дори обяснява, че българите са мизи, които по-късно получили своето ново название: μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καθέστηκεν ὄνομα. (Ангелов, Д. Цит. съч., с. 372; ГИБИ, 6, 1965, с. 160) Димитър Хоматиан продължава тази практика, като в Краткото житие на св. Климент Охридски пише: Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия. (Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. Увод, текст, превод и обяснителни бележки. С., 1966, с. 175) Интересна е забележката на Александър Милев към сведението за рода на св. Климент: Византийските автори често наричат българите „мизи", а България – „Мизия". Това народностно име се предпочита от тях след падането на България под византийско иго. Охридският архиепископ Григорий е оставил над­пис, в който българите се наричат „мизи“